автор: avgustina

Изпърпори пред къщи колата
и спря… Ний слязохме двама.
Ни глас нито звук… В махалата,
на около жив човек няма.

Само котка се сурна сърдито,
сякаш, че някой я гони
по пътеката, цяла покрита
с бурен и паднали клони…

Тихо и пусто е! Пладне…
По дърветата лист не потрепва.
Зида се килнал - ще падне.
Тупва камък до мен и ме сепва.

Плахо надничам през зида…
Как е грохнала къщата стара!
Нещо святка и… ах, що да видя –
отрупан е с плодове нара.

Скачам през зида… С усилие
път си проправям през драките.
Дворът потънал в бодили е.
Литват уплашено свраките.

Нар един през клоните гъсти,
шумно тупва на крачка от мен.
До оградата, посипан с листи,
виждам някакъв цинков леген.

Вземам легена и нара
и отново се качвам в колата.
Спомен… от къщата стара!
Потегляме… Плаче душата…