автор: Zazorqvane

След всичките загърбени неистини,
след тонове ридаещи илюзии,
след множество юмруци, нервно стискани,
след хиляди безсъници-безумия,
след всяка (дни тъкана) преизподня,
след скрежа, избродирал ми постелята,
след цялата ми същност на негодник,
след нивите, засяти с недоверия,
след криво осъзнати заместители,
след яростта и скритите им болки,
след теб…
ги няма никак смислите.
Сега си тук. С теб - краят на посоките.