Декември –
месецът, в който се самоубивам
тридесет и една нощи
всяка година.
Отпускам се в своето бесило –
стъклено
прозрачно
с аромат на спирт
и тъгата се разлива.
И тъгата се разлива
в бурна река от причини
и аз се давя в нея
и не зная как да я премина.
Мога само да се огледам
в мрачната бяла повърхност
но не откривам лицето си.
Откривам душата си –
ранена
обречена
може би мъртва...
и я дарявам със сърце.
Течението ме отвежда в многоликия свят
и там получавам ново лице