автор: tearfly

пречупената ми усмивка и онзи силен вятър
натрошил кошницата с чакащите думи
копаеха черната земя която тъпчехме
мълчаливо под краката ни
ситните чакащи бръчици покрай очите ми
замислено брояха падащите звезди
и уклончиво тананикаха след запалените фенери
начертали пътя ти
тихо и приспивно мечтаеха завръщането ти
а онзи непокорен мой кичур който сънуваше
те водеше обратно към дома ни
кратки писма с „идвам” и „чакам те”
бодяха телата ни
и знаехме че „преди” и „след” няма да сме си достатъчни
че винаги ще искаме още
колкото необрани цветя имаш да изсипваш в нозете ми