автор: bbobbibgbs70

Лицето ти е капеща липа.
Във златна есен – медена усмивка.
Отпивам вино – тъжен е вкуса.
Къде ли си ? На вятърна покривка...

Дали ще се завърнеш пак при мен –
сълза отронена от майчина тревога.
Аз бягам кърваво ранен
и търся своя път към Бога.

Тъгата ми е падаща мъгла
над катедрала тъмна – светеща зорница.
Усмихвай се, дори и във беда,
със лъч надежда в моята зеница...

Боян СТАНИЛОВ
2015