автор: TeaMoneva

Ужасен навик, но с безспорен чар,
е да се ожениш безобразно млад.
Любовта обаче отдавна вече не е дар,
тя се краде и в нея си просто номад.

Опасно е, че не една ръка си държал,
понеже така удобно безчувствен ставаш.
Под различни балкони все едно си пял,
а накрая все сам с цигарата си оставаш.

Опасно е за душата си закърняла
да не търсиш компания, сродност.
Отвътре тя е вече пустиня запустяла.
Съществуваш, но в безтегловност.

Опасно е да си влюбен дори в морето,
защото то винаги ще ти прощава.
И чужди ръце да държиш под небето,
сред вълните всичко се забравя.

В този голям и свободен свят
всичко е възможно, всичко е позволено.
А ти цял живот си обречен номад.
Опасно е за душата, че нищо не е забранено.