Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: LIANIK
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13715

Онлайн са:
Анонимни: 62
ХуЛитери: 12
Всичко: 74

Онлайн сега:
:: verysmallanimal
:: Gabriel
:: rajsun
:: pastirka
:: misteriavechna
:: naslednicitenadnevnicite
:: mariq-desislava
:: josefinne
:: KRISTIY
:: Albatros
:: radi_radev19441944
:: vesan

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2018 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНикога няма да те забравя
раздел: Еротика
автор: metal_gearsolid

В топлата сутрин на двадесет и първи ноември две хиляди и четвърта година американския град Маями се готвеше за нов старт на деня. Една подир друга звездите изчезваха в синьото небе.
На улица "Кенеди" номер седем в средна на големина къща живееше младежът Хенри Дейвидсън. Той беше двадесет и един годишен, привлекателен, висок, с къса черна права коса, сини очи и добре сложено тяло, за което спомагаха редовните тренировки по карате. Хенри беше студент по специалността астрофизика в университетът "Нийл Армнстронг" в Маями.
Тази сутрин младежът се готвеше за поредната си лекция. След като прекрачи прага на своя дом, студентът вдиша дълбоко чист въздух и издишайки си рече на глас с възторг:
- Обичам този град! Флорида е наистина прекрасна по това време на годината! - след което Хенри се поогледа наоколо, затвори входната врата след себе си и се отправи към университета.
На същата улица "Кенеди" на номер деветнадесет живееше дама, която Хенри познаваше лично, много харесваше и уважаваше. Когато студентът излизаше някъде, винаги минаваше покрай къщата на тази жена с надеждата да я зърне и поздрави. Така беше и днес.
Наближавайки домът й младия мъж забави крачката си и в същия момент въпросната дама излезе от къщата и започна да подготвя маратонките си.
Нежното създание се казваше Дейзи Рос. Тя беше много красива, висока, с дълга руса права коса, със сини очи и с прекрасно атлетично тяло. Блондинката беше доста по-възрастна от Хенри. Тя беше семейна и имаше дъщеря, която следваше информационни технологии в Силиконовата долина. Съпругът на Дейзи беше капитан от пехотата и в момента беше на служба в Ирак.
- Добро утро, госпожо Рос! - поздрави младежът учтиво.
- Добро утро, Хенри! - отвърна на поздрава Дейзи.
- Как сте днес? - попита студентът.
- Благодаря, добре съм. Подготвям се за сутрешното ми кросово бягане. А ти, на лекции ли отиваш?
- Ами да. Както винаги - отговори Хенри.
- Приятен ден тогава! - пожела дамата на младежа и тръгна да бяга.
- Мерси подобно, госпожо Рос! - благодари Хенри проследявайки с поглед всяко движение на стегнатите седалищни мускули на Дейзи, докато тя не сви надясно на първия завой. Студентът беше смаян от видяното и за около минута не можеше да направи и крачка напред. "Господи, с какво божествено тяло си я дарил само", помисли си той и продължи към университета.
В един часа след обед младежът вече беше приключил с лекциите за днес и се пребираше у дома отново минавайки край къщата на Дейзи и отново със същата надежда - затаена в сърцето и душата му.
Хенри видя от далече, че приказната блондинка разтоварва от автомобила си няколко торби с продукти, тъй като тя се връщаше от пазаруване.
- Здравейте, госпожо Рос! - рече студентът, след като наближи новия бял "Форд Мустанг" на Дейзи.
- О, Хенри здрасти! - каза с усмивка на уста чаровната дама.
- Моля, нека ви помогна да пренесете торбите в къщата! - настояваше младежът.
- Благодаря ти, много си мил! - подчерта засмяната жена. Хенри грабна покупките и закрачи към дома й. След пренасянето Дейзи рече:
- Благодаря много Хенри за помоща, която ми оказа.
- Моля, моля, нали за това сме съседи, трябва да си помагаме! - възкликна той леко усмихвайки се на красавицата и гледайки я в небесно-сините й очите.
- Това, което държиш в ръката си, игра ли е? - запита любопитно Дейзи.
- Да. Днес си я купих. Това е очакваната с нетърпение от мен "Метъл гиър солид три" за "Плейстейшън две"! - отговори Хенри с добре изразено възхищение.
- Сериозно?! - учуди се дамата. - Значи е излязала. Аз съм голяма фенка на игрите за тази конзола и особенно на поредицата "Метъл гиър" - допълни тя.
- Така ли?! Поласкан съм от вас и от вашите фаворити! - изрече младежът, който беше още по-въэхитен от нейните думи.
- Ако искаш, сега можем да поиграем на новата ти игра с моята конзола - предложи Дейзи. - Разбира се, ако нямаш други ангажименти в момента - продължи тя.
- Съгласен съм - прие Хенри без да се колебае. - Много бих искал да играя с вас - допълни той.
- Но първо ще взема един душ за да се разхладя. През това време ти можеш да отидеш в хола и да пуснеш играта. Не се притеснявай, разполагай се като у дома! - заръча накрая дамата.
- Благодаря, госпожо! - каза вежливо Хенри и се зае с изпълнение на изреченото от изящната мадама.
"Защо пък да не погледна през ключалката на банята", помисли си младежът за миг включвайки конзолата. Той така и стори и пред погледа му се визуализира най-красивата гледка в живота му до този момент. Хенри се възбуди страшно много при вида на голото, мокрото и брилянтното тяло на Дейзи.
Няколко минути по-късно младия мъж реши, че е време да отиде на мястото си в хола, защото дамата вече привършваше с къпането си. Жената излезе от банята само по розов пенюар и отиде при възбудения младок, който не беше на себе си.
- Какво ще пиеш, Хенри? - поита Дейзи.
- Бих пийнал една чаша бяло вино - отговори студентът с леко притеснение. Блондинката извади от хладилника бутилка охладено бяло вино и наля в две кристални чаши. Дейзи седна на дивана до симпатичния мъж и протягайки му чашата каза усмихнато:
- Заповядай и наздраве, Хенри!
- Наздраве, госпожо Рос! - отвърна той и я погледна пламенно в очите, след което отпиха по глътка.
- Как е играта?
- Съвършенна е! Това е визуален шедьовър, който е плод на нашата дигитална ера! - рече Хенри с удивление и после се загледа за известно време в мократа коса на Дейзи.
- Хей, за къде се замисли? - любопитсваше дамата смеейки се.
- Ами аз... Просто се зазяпах в косата ти - призна студентът.
- Искаш ли да я докоснеш?
- Да! - отговори Хенри, който беше много развълнуван от предложението на Дейзи. Младежът прокара пръсти през косата на дамата.
- Имаш превъзходна коса! - възкликна студента, на което красавицата леко се усмихна.
Изведнъж ръката на Хенри неволно попадна върху гладкото лице на Дейзи и той преглъщайки заради силното си вълнение каза:
- Госпожо Рос, кожата ви е много приятна на допир!
- Шшшт...! Наричай ме просто Дейзи! - настоя дамата поставяйки показалец върху устните на Хенри и страстно ги целуна. И двамата вече бяха лудо-възбудени. Целуваха се страхотно, като се стараеха да дадат всичко от себе си. Не след дълго красавицата прекъсна целувката и дишайки дълбоко каза:
- Хенри, изчакай ме тук за момент!
- Както кажеш, Дейзи - рече младежът, който беше приятно изненадан от поведението на жената и се усмихваше с видно доволство.
След известно време мадамата дойде, хвана за ръка студента и го заведе в спалнята си. Там пред очите на Хенри се разкри невероятно-романтична гледка. Пердетата на прозорците бяха дръпнати, светеха само многобройни запалени свещи, ухаеше на екзотични аромати и звучеше известен блус на певицата Марая Кери.
- Хенри, съблечи се! - заръча му Дейзи. Младия мъж побърза да изпълни искането й, след което блондинката свали пенюара си и голото й тяло блесна на светлината от свещите.
- Ще танцуваш ли с мене, Хенри?
- Разбира се - отговори той. Двамата танцуваха и се гледаха в очите. По едно време с голямо удивление младежът възкликна:
- Дейзи, красива си като богиня на любовта! Обичам те с цялото си сърце! - след което я целуна по прекрасните й устни и я притисна силно към себе си за да я почуства с цялото си тяло. Хенри усещаше върху гърдите си втвърдените и топлите зърна на дамата, а тя от своя страна еректиралия му орган, който я подлудяваше с допира си.
След няколко минути на гореща игра на езиците един с друг студентът реши да мине зад гърба на сладострастната блондинка и прошушна в ухото й:
- Дейзи, косата ти е толкова влагоухаеща!
Хенри започна да прокарва език върху задната част на ушната й мида и в същото време нежно докосваше: големите й гърди, коремът й, интимните й части и бедрата й.
Дейзи извиваше тялото си като змия и стенеше от удоволствие. Възбудата все повече и повече превземаше душите им като поробител.
Дамата поиска да се оттеглят на мекото легло, където да продължат. Там тя се разположи по гръб и се разкрачи адски сексапилно. Младежът жадно впи устни в нейните гениталии и започна страстно да ги целува, ближе и смуче. Едновременно с това той галеше с върхът на пръстите си: задната част на колената й, вътрешната и задната част на бедрата й.
- Да...! Да...! Продължавай все така, Хенри! Много си добър с езика! - мълвеше Дейзи пъшкайки. След тези думи студента започна да я обработва още по-старателно с езика си и от време на време проникваше в нея с пръсти, вследствие на което тя потръпваше от неописуемото удоволствие. Хенри вкуси от почти цялото тяло на Дейзи, като особенно внимание обърна и върху прелестните й зърна.
След като и красавицата представи своето майсторство по френски ласки пред младежа и двамата пожелаха да пристъпят към половия акт. Дейзи легна по гръб и отново се разкрачи зашеметяващо.
- Хайде, жребецо мой, потопи се дълбоко в мен и ме накарай да полетя от удоволствие! - рече превъзбудената пищна блондинка. Хенри навляза бавно между вече много навлажнените срамни устни на Дейзи и застина за момент.
- О, Господи, искам този звезден миг никога да не свършва! - възкликна младия мъж.
- Аз също...! Аз също, Хенри! - мълвеше дамата и въртеше главата си наляво и надясно. Хенри подхвана полово сношение с нормален ритъм, като на моменти увеличаваше темпото. Това подлудяваше Дейзи и я качваше на седмото небе. Сенките на телата им танцуваха по стените и тавана и отразяваха всяко тяхно движение. Шумна оргия ги хвана в своя капан и за дълго не ги пусна.
Дойде краят. И двамата приключиха едновременно. Хенри свърши върху изпотените гърди на Дейзи.
- Ооо...! О, Дейзи! Просто нямам думи! - призна задоволения мъж дишайки дълбоко, след което целуна знойната мадама по челото.
Отдадоха се на почивка. Дълго време гледаха тавана с доволни изражения на лицата. В един момент Хенри каза:
- Дейзи, спомням си времето, когато се пренесохте да живеете в нашия квартал. Тогава бях петнадесет годишен.
После се погледнаха в очите и младежът продължи галейки лицето й.
- В мига, в който те видях, се влюбих в теб! До ден днешен не преставам да те желая с цялото си сърце!
- О, скъпи, много ме ласкаеш! - възкликна Дейзи.
- На колко си години, Дейзи?
- На четирдесет и пет съм.
- Обаче твоята физика казва, че е много по-млада за годините си.
- Благодаря ти за комплимента!
- Наблюдава ли преди няколко дена метеорния поток "Леониди"? - запита любопитно Хенри.
- Да. Беше много красиво! - отговори възторжено блондинката.
- И аз го наблюдавах и знаеш ли какво? Пожелах си да те любя! - призна студентът усмихвайки се.
- Може би има някаква истина в това вярване, може би има - рече Дейзи замислено и впи устни в тези на Хенри, който след няколко минути облада мадамата още веднъж.
Три часа по-късно студентът се готвеше да си тръгва. Красавицата го изпрати до входната врата и преди да му я отвори, тя го целуна за довиждане. В това време младежът хвана с двете си ръце добре оформеното седалище на дамата, силно го стисна и накрая каза:
- Дейзи, никога няма да те забравя!
- И аз, Хенри...! И аз, мили мой! Обичам те!
- До скоро, Дейзи!
- Всичко добро, Хенри! - пожела му блондинката и затвори вратата след него.
На следващия ден младия мъж видя, че господин Рос си е дошъл за да изкара годишния си домашен отпуск.
Споменът от страстното изживяване остана да топли сърцата на Хенри и Дейзи до момента, в който те щяха да имат възможността отново да са заедно.


Публикувано от mmm на 07.12.2004 @ 13:57:32 



Сродни връзки

» Повече за
   Еротика

» Материали от
   metal_gearsolid

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За разликата между имиджа и реалността
автор: LeoBedrosian
59 четения | оценка няма

показвания 16278
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Никога няма да те забравя" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Никога няма да те забравя
от Emaka (emaiv@abv.bg) на 07.12.2004 @ 14:34:13
(Профил | Изпрати бележка)
По-добре да бях гледала някой американски филм през това време, вместо да чета тази глупотевина... От къде го преведе това, или сам го съчини? Много тъпо, честна дума. Трябваше да го пуснеш на английски направо, душата, нема к'во да се хабиш с родния език.