автор: dedenze

- Гице-е, де та мар`у, мър`то ! – припяваше баба Дона от портата с което ликвидираше всеки елемент на изненада и уплах от внезапно нахлуване.
- Ни`мъл видиш мър Доне, ей мъ, що викаш кат Радка, га и откраднаа уфсътъ ? – Гица беше седнала на един пън и под лъчите на есенното слънце, на дървено магаре, режеше с пелка един, дебел дънер от кумболка, готвеше отоплението за зимата със сетни сили. Лъжат, че времето по света се затопляло, миналата година падна до - 27 градуса и хубавата и асма изсъхна .
- По- добре да викнеш, д`ън подплашиш чиляка, откол`кот да съ умъкнеш кът пъзня у гащи! Ни ги аресвам аз тихите и мълчаливите, се нещо кроят! Ко знаш, ко са ни скроили идиотте, дет на коландрят, шъ фърлиш пелката веднага!
- Улизай Доне, нъл имаш бокса и гледаш, първа научаваш! Не съм палила днес, топло е, вин`то още не е станало, абън по една студена ракийца жа ударин ! То празника мина, ама Господ шъ ни прости ! Кун`си ти, няаа да знан ко стаа и шъ пукна сама кът куче !
Бабите влязоха в ниската кухничка, пред малка иконка мъждеше кандилце и напомняше за Голямата Архангелова задушница. Баба Дона се изу на прага и бавно се прекръсти, като подаде паничка с жито и курабийки, две големи ябълки за помен и Бог да прости.
- Толкоз съ лоши вестити, че първо да пийна за смелост Гице, подир щ`ти кажа! – Стариците отпиха мълчаливо и приръсиха по няколко капки за умрелите . – Мър унес серсеми от европата, карат наште бунаци, да забранят да си палим печките с дърва и въглища, а те ги знаш, шъ съ разчекнат да съ натягат !
- Как тъй ма Доне, че ни синца жа измрен, ебас`ги у мамата лоша, да мъ прощава Господ !? Туй нещо, нимой да бъди !– Гица виновно се прекръсти три пъти.
- Ни дърва, ни кучени, ни слама, ни съчки, ни какалашки, ни пъздер, опушвало въздуа ма, кой`т бил техен, дируктива от европата ! Убао ги напопържа ! Мър кой гуй еня за нас ма Гице, скъп ток ни предлагат и златни, дървени брукети от богатските фабрики от догодина ! Тъз година горим к`вот сме сбрали, догодина жа мрен от студ!
Бабите гледаха опечалено и очите им се пълнеха със сълзи, удара беше тежък ! Мълчаха, за пръв път приказката и ракията не им вървяха ! Гица първа додаде:
- Ти знаш ли, колко пари земат сеги, сал да ти изкопат тесен и плитък гроб ? Асен ми каза, от 60 – 80 лева, ни и туй не мом плати !?
- Знам Гице, ан съми ще си го изкопаме, аз жъ копам, още мъ държат ногите, ти с въже шъ фъргаш пръстъ, мой за двете една дупка, ако умрем наедно! До тогиз, дано още се посмеем и повеселим ! - Дона се гласеше да тръгва, а Гица я успокояваше:
- Ех да моех и хорце бих тропнала, напук на сичко! За другото, ни сни съ разбрали, наедно да си одим, наживяуме съ достатъчно. Сеги няма да бързаме, но кът доди мумента, ела при мена, ще сварим вино с унъс билка дет приспива и събуждане няма! Се някой, добър чиляк, ще ни спусне в гроба и зарови, за там премени не са ни нужни!
- Мър ни`мойм ли зе чифтето на Гатьо и да земин с нас на оня свят поне един, два партийни диуака ! Там ако мъжете нъ чакат, ще им сипят башкъ, ще ги доподредят инак !?
- Устей ма Доне, за к`о са ни, сал жъ уфонят нас и навред !

Окапали листа с огнени цветове рисуваха причудливи, топли картини ! Колелата на модерните коли и джипове ги разкъсваха на парчета, но есента търпеливо започваше рисунката отново. Птиците, като децата им, бяха отлетели към по-топлите, чужди страни и мъката стягаше примка на гърлото. Живота не свършва с никой от нас, тъжното е, че става по- лош, озъбен, труден и истинските, добри хора, си отиват от него първи !

Речник:
мър`то - неопределена клетва – мъртво да остане
ни`мъл - не ме ли
уфсъ - овца
пелка - ръчен трион от стоманена лента и обтегач с въже
куболка - слива джанка
коландрят - отглеждат, грижат се
бокса - сит топ бокс, приставка за цифрова телевизия
абън - а бе, аман заман
изу - събу
бунак - тъпак, глупак, ахмак, малоумен, абдал
синца - всички
кучени - царевични стъбла
какалашки - кочани, остатък след оронване на царевицата
паздер - дребни клечки при очукване на лен и коноп
напопържа – напсува
ноги - крака
диуак - дивак
чиляк - човек
башкъ - по отделно (като на гост)
уфонят - овонят