автор: Dalija

Дъжд, сняг, вятър, мъгла....
Блясък, кристали, слънце, луна....

Боли ме от тишина...

От тишината на снежната белота
От тишината на премръзналите дървета
От тишината на каменистото и мъгливо тяло на зъберите
От тишината на вятъра във върховете, внезапно пронизали облака
От тишината на ослепяващия образ на слънцето върху ледените кристали

Боли ме от тишината, която долавям от нямото ти сърце,
от бягащите, откраднати мисли
Боли ме от тишината, която съм приютила в пазвата си,
от прииждащите, подарени чувства.

Размрази сълзите ми,
дай ми да пия от тяхната лековита сладост,
за да няма болка от тишина,
само болка от борба и зов....

Дъжд, сняг, вятър, мъгла....
Блясък, кристали, слънце, луна....