автор: marisiema

Години го наричаме прокобен,
черен ден, засипващ ни с беди.
Днес той е тъжен, кървав и гробовен,
покрил Париж със страх и със сълзи.

Европа се събуди ужасена.
Куршуми, бомби стреснаха нощта.
Шан-зелизе осъмна покрусена.
Изтръпна в неизвестност и светът.

Невинни паднаха като на фронта.
Смъртта жестока дебнеше навред.
Гърмеще се без цел и без посока.
О, Господи, къде си в тоя ден?

Жестокост облада земята и народа.
Парите ли, властта ли смачкаха мира?
И вече друг ще е животът ни. Подгонен
от страшни ветрове с раздърпани крила.

Смъртта, развихрена, набира сила
и сякаш никой не успява да я спре -
ни граница, Шенген, ни политика.
Пълзи, трощи ни със стоманено лице.

Овълчихме се явно с вълчето ни време.
Човешки ценности са мит във този свят.
Дали поредният потоп е близо и ни дебне,
или пък Дяволът проклет е побеснял?!...