автор: marisiema

Цял живот стоиш над бряг надвесен -
страшен, непристъпен и скалист.
Чакаш търпеливо дългокоса есен,
за да капнеш като жълт, посърнал лист.

Мислиш си : ще литнеш нависоко.
Твой ше е светът, тъй необятен, мил.
Като птиците ще бъдеш горд и волен,
сменяйки брега със вик щастлив.

Лъжеш се. Години бягат главоломно.
Няма клон, на който да се спреш.
Искаш или не, привеждаш се неволно,
докато студена пръст те прибере.

Питам изумена : струва ли си всичко?
Тичаме в галоп и планове кроим.
Цял живот тренираме за старта -
на финала бедни и безчувствени лежим....