автор: melange

Лятото изниза се чевръсто.
Дъхав дъжд забързан проръмя.
Роши есента с незрими пръсти
медно озлатените листа.

Рано утрин, в жълто одеяло,
къпе се на сънения плаж.
Вечер, пълнолунна и узряла,
сипе листопаден декупаж.

Плод бера от дъхави смокини
и усещам – даже вече знам –
дворът ми е райската градина.
Аз съм Ева. Търся си Адам.

Пищна есен – жълта като тиква.
Ръчно изрисувани листа
шепнат страстно и ме предизвикват
сладко от смокини да варя.

С лудо биле сладкото щом смеся,
в дреха от смокинови листа,
чувствена като самата есен,
със любов Адам ще изкуша.