автор: botyofentiev

Пламенна заря разкъса
усмирителната риза на нощта.
Изригна пряма любовта
и нежна лава ни заля.

В полет безпощаден на крила,
безплътната душа немее,
над тленността се рее,
над суетата, над смъртта.

И нашите преплетени тела
вълнуват се от кратка нежност,
изгаряме във миг безбрежност,
обречени един на друг в страстта.

Възкръснали след удоволствието на плътта,
разтапяме се във безмълвно сладострастие
и няма нищо друго на света,
което да се казва щастие.

botyo