(вместо сбогуване)
Участта на залеза е... свят без свяст.
Любовта премина във подземна нелегалност.
А истината с удвоена плътност
прекърши клонката на бряста.
Мъдростта отчете – висока смъртност.
Това са само редове – стихът е стихване лирично.
Не бях отшелник поетичен – само денонощен вятър,
издигал диги по челото,
посявал семена в лехите от вълнения
по равнените везни на мирозданието.
Отрамих раницата.
Оставям писмото.
И вече тръгвам.
Учете Живота...
от тайната ви книга, налистена в сърцето.