автор: flood

Винаги съм мислел, че простотията е привилегия на богатите. Имаш пари – това означава, че притежаваш богатство, средства като лостове, с тях земята можеш да повдигнеш, притежаваш слава, тя е твоя, купуваш и продаваш хора, съдби, замиташ следи, дълбаеш следи, разплакваш, разсмиваш, фалираш, създаваш...
И през цялото това време си толкова властен, силен, могъщ и въздействащ, че наподобяваш бог, който си играе с играчките, насран, без памперс, чупи, лепи, плези се, повръща, реве, лази и изобщо прави всичко наопаки. Защото е бебе или е ненормален, защото е простак, необразован, недоучил, олигофрен и умствено недорасъл.
Та затова, викам си, простотията не е за всеки – или трябва да си бог-идиот, или обикновен простак, извисен финансово. Иначе няма как да се обясни факта, че се разпореждаш с неща, които не само че не ти принадлежат, а не м о ж е да ти принедлежат: съдби, човешки души, любов, омраза, живот и смърт.
От друга страна, богатите също са били хора, така казват. После са станали богове или простаци. Никой не се ражда бог или простак, превръща се после в такъв според паричните обстоятелства.
Затова очевидно номерът е да не ставаш толкова богат, че да се трансформираш. Или деформираш. Тогава няма да имаш привилегията да си простак, което е хубаво.