автор: lordly

Тази приказка я знам от дете, когато я чух от бай Ахмед - бръснаря, но си я припомних тия дни, щото имаше защо.

Та тогава, бай Ахмед насапуниса редката брадица на Дончо Кюсето, и дорде изчака да хване дикиш сапунката, отпочна издалеч:

„По онова време бях бръснар в Цариград. Падишах ни беше Султан Аслан, който тъкмо бяха възцарили еничарите, след като резнаха кратуната на брат му Султан Басан. Нагласи новия султан Дивана (министерския съвет), назначи си Велик везир, Баш спахия, Първи евнух и Шеф на еничарите, ама на никой доверие няма и нищо не смее да стори, да му не резнат и него кратунката. А народа изпосталел от данъци и разни берии, дето всички за хрантутене на еничари и спахии отиват. В чудо се видял Султан Аслан и никой не можел акъл да му даде, как хем еничарите да разпусне, хем кратуната да отърве: и тогаз го пратили при мен.”

В тоз един миг дребничкия бай Ахмед израстна най-малко с две глави в очите ми. А след следните му думи, що издумал на Султана, ми се стори кат’ един великан:

„Жена и власт, и със сила, и с измама могат да се вземат, ама само с любов и доверие могат да се задържат. Имаш ли народната любов и доверие, Ваше величество – никой и нищо срещу ти не ще устои!”