Когато тръгнеш срещу вятъра
във сянката на бурята незрима.
В една безкрайност необятна
ти просто потърси ме...
Ще ме има...
Ще чакам теб –
на другото пристанище…
Където винаги ще има път и утре.
Където женска мисъл е промяната
и кестените се разтварят в утрото...
Където палавото безлюбовие
на гларусите стенещи
във здрача
превръща всеки миг
във празнословие.
Изпива мисълта ми –
да не плача…
Където луднало морето
пак се люби със пясъка,
чертаещ финни струи,
редувайки безпаметното губене
със летните изстенати безумия.
Където ласката ти мъжка
ме прави нежна, устремна и дива.
В пресветлото на изживяна вечност
на късчета сърцето ми разбива.
Когато тръгнеш срещу вятъра
във сянката на бурята незрима.
В една безкрайност необятна
поискай ме. За тебе ще ме има...