автор: yoro

Докато се настройвам по-трезво да гледам
на нещата-отвъд метафизичния им смисъл,
ще знам, ще усещам, че губя надежда
и още Там, зад Воала съм вече орисан.

Докато цинично упоявам съвестта си
с абстрактни тълкувания за грях,
ще нося на вината, че те няма кръста
и ще се проклинам, че отново оцелях.

Докато неистово копнея за утеха
и търся светиня под ангелски криле,
ще знам, че дяволите в мене те отнеха,
макар и любовта ми да бе твоето небе.

Докато зад фалшива усмивка прикривам
ридаещото в мене изоставено сираче,
ще напоявам съхнещата празнота на дните
и без успех ще повтарям: мъжете не плачат.