автор: apostola

Не ходя по кръчмите нощем-
не ми е това на сърце.
Не искам след пиене послем
да кърша за лудо ръце.

Във вкъщи леглото ми празно
да мъчи и мойта жена,
че туй е дело заразно
да търси във мене вина.

Да ходя на четири крАка,
да лазя по черен паваж.
Да лягам отвънка в барака
или пък във мръсен гараж.

Жена ми да бъде самотна.
Да чака тя ласки от фен,
а утре да чува срамотна
и лошата дума за мен.

За мене е кръчмата вкъщи,
че пия с жена си напук
на хиляди влъхви и тъщи...
Затуй съм добрият съпруг!