Тревожно ми сама ръката
пръска думи по листа
за мечти отвъд земята
непонятни за слуха.
В танц на своеволие
утопични разни идеали
странстват във бездомие
като прегладнели хали.
Следите им уви - от прах
на ничия една земя
са невидими за нас -
покварените тела.
Бъдейки така сакати
храним майката-заблуда,
а душите - разпнати
от нашта собствена принуда
обречини са на онази
така жестока гибел -
да сме си сами талази,
едничката ни само цел....