Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 771
ХуЛитери: 1
Всичко: 772

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСвитъкът на мъртвеца
раздел: Романи
автор: tzvetcomarinov

Младият журналист побърза да излезе навън и така да опрости нещата в ситуацията. Хората с наклонности към лирика, веднага ще помислят. Ето, прави го, да се зареди с въздуха и обстановката в която се е родил и живял главният герой на романа до младежките си години. Помага на писането във всички жанрове. Накрая, логиката на природата, неустоимо се намесва и
тук. В местното гробище и Васил Нешев оставя костите си. Центърът на селото с който опита да се измъкне пред момичето, нямаше как да впечатли и далеч по-емоционален поглед от неговия. Десетки, а може и стотици да станаха ония селища из страната ни, които го наподобяват като извадени ксерокопия.
Само две възрастни жени задържаха очите му. Излязоха от вратата на магазина отсреща с найлонови торбички, които не бяха издути от покупката, но ясно личеше. Ще измъчат здравата ръцете им, докато ги отнесат в къщи. За учениците, които вметна в разговора библиотекарката, изглежда беше рано да слязат от междуселищния автобус. Не я попита за техния брой, но и без природна щедрост откъм дедукция за главното се досети. С малко ще надхвърлят пръстите на двете му ръце. Пред такава повече от скромна аудитория, отсъствие на светлина от прожекторите на поне три-четири централни медии и досадното за някои щракане на професионални фотоапарати, защо му е на маститият автор, да си губи от драгоценното време. Щом вече е написал най-истинската и задълбочена творба, отразила катаклизмите на днешния ден в страната.
"Учи се от него, младеж, - посъветва се на ум журналистът от столичното издание, който искаше да направи нещо, а сам не знаеше точно какво да бъде. - Ето рационалния подход за човек, който иска да се изкачи още по-нагоре в живота. Обратно е на твоето глупаво желание, да бутнеш някого от стълбата. Само защото се съмняваш, дали е ползвал за своята добила популярност книга, истинският дневник на Васил Нешев.
"Дяволска работа е човешката амбиция - каза си на ум софиянецът и веднага поиска да мисли за нещо по-различно. Защото вярваше, че с него ще подкрепи надеждата. - Едни гледат нагоре, други надолу, а целта им еднаква. Да видят нещо там, където ти го очакват".
С повече време за разхождане на своите мисли като домашен любимец, не разполагаше с такова. Библиотекарката е вече изправена на входната врата. Не отправяше никакви жестове към него, но и без тях трябваше да разбере. Из читалищния таван разходката е приключила. Дали младата служителка е намерила нещо полезно, не му се искаше да мисли в момента. Седенето на пейката до преди малко. Край наедрялата трева и разцъфнали бурени, успяха да понадупчат неговите сетива тук-там. И сякаш изцедиха всичкият заряд от главата му за по-силни вълнения.
Овехтелите тетрадки и стигнато подвързани с канап листа на техни посестрими, че очакваха разпит. Да си признаят няколко десетилетната възраст. Ето, част от историята на местното читалище сега е пред очите му, но личи толкова добре. Никак не е настроена да говори пред случаен човек току-така. Има свое усещане и разбиране за достойнство. Държи открито на него. Настоява и другите да се съобразят с това. Младият журналист пристъпи към бюрото като на дългоочаквана среща. Разтвори бавно листовете на тетрадката дето беше най-отгоре. Знаеше какво ще види, а го почувства като ново. Всеки, който е писал нещо из тия листове, оставил е частица от онова, дето е било в главата му. Насилвал е ръката си, да оставя букви там. На колко ли места в страната има още такива подобни документи, които не попаднат ли пред очите и мислите на съвременниците, ще изчезнат веднъж и завинаги. Никога не съществували. Срещна и онова за което хранеше надежди, навъртя и километри от столицата до тук. На две места в тетрадката имаше писано от Васил Нешев. С най-характерното за подобни случаи. Когато мислите на човек изтичват далеч напред, а ръката стискаща писалката едва ги догонва. Съвсем като неподготвен бегач по пистата сред тренираните и подготвените. Навярно почеркът на офицера Васил Нешев по-късно да е претърпял някакви изменения, но подробностите около това са второстепенни. Могат и ще почакат те за своето време. Предстоеше му сега да прескочи препятствие, което не знаеше колко е високо и трудно.

Цветко Маринов


Публикувано от hixxtam на 01.11.2015 @ 16:51:48 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   tzvetcomarinov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.06.2024 год. / 18:10:01 часа

добави твой текст
"Свитъкът на мъртвеца" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.