автор: apostola

Нагледах се, Боже, на стройни женици,
попаднал случайно на модно ревю.
Как кършат снагите, разтварят зеници
и как се раздават от "а" та до "ю".
И някак в душата ми стана и драго.
Живота си има и таз красота.
И всичко се прави за мъжкото благо,
пък нека се спори- било суета.

Ухае на женско и всичко е секси...
И твърдото в мене станА на скалА.
Сега ако някой ме пита и "Как си?",
ще кажа, че чаткам от женски дела.

Но свършва ревюто. Угасва декора.
В душата ми раснат и чувства омразни.
Пред толкоз изискани- в залата- хора,
очите са пълни, ръцете ми празни...