автор: LATINKA-ZLATNA

(Превод от сръбски)

Аз Те чувам.
Провъзгласяваш се през пролетта несигурно.
Ненадейно.
Вестител Предопределен.
За да се знае до Възстановяване,
за да се разглежда до Безкрая.
И по-нататък.
Много надалече...
Никога да не се забравя,
докато съществуват Цветове и Звуци

Аз Те чувам.
На Югоизток гори
Проклятието на Песента ...
От твоите ръце жилави
разпръснатите акорди палят тялото ми.
Артериите ми пукат…
Кръвта ми кипи.
Пожар се изкачва по небесната стълба,
с огромна и магическа сила.

Силата на Твоята Песен
блести!
От Нея звездите светят…
Осветяват следите на всички сетива.
Изход до безкрай…
Екстаз без докосване ...
От Жалба до Немощ.
От Предсказание до Болка.
Миг,
най-чудесен от всички чудеса…
Възвишен.
Неповторим.
Замърсено вретено в порочността
на творението…
Царството на Звука.

Аз Те чувам.
Твоят глас ме
Ражда, Оплодява и Убива.
Моето тяло е на жертвеника
На Твоята Песен.
Моят разум тече
през Твоите Пръсти.

Пей!
Орфей, пей, моята болка Те моли!
От Наставника на Земята и Небето
до последния конник на Апокалипсиса…
Нека да гори!
Нека да пламти!
(Защото аз те чувам!)