автор: andromen

Погледни, колко са едри звездите,
презрели в ленивия унес на южния мрак,
имай само търпение, стаени в градината,
да ги откраднем и станем несметно богати.

Нужно е тихо да стоплиш ръцете ми,
за кураж по косата нежно да те погаля,
после, две престарели от грижи човечета,
ще намерим навярно парченце от Рая.

И от страст озарени под спрялото време,
да откъснем невинно небесният плод,
ти си Ева – майка на всичките поколения,
аз съм просто Адам – баща на човешкият род.