Очите ви, усмихнати от дявола,
молят за издайническа прошка
вие никога не можете да знаете
значението на каквото и да е,
освен това, което означава то за вас,
защото силата на вечността е свършила
пред прага на паметта за самите себе си.
И ние никога пак няма да се молим
на никого, освен на волята във нас.
И ние никога няма да ви мразим.
Ще мразим само спомена за вас
и ще презираме скръбта ви,
сълзите, гонени с молитви,
за да се върнат по стъклата на прозорците
и за да скрият тайните от чужди погледи
с кривото огледало на страха.
Не позволявай на Самхейн над теб да властва,
във обещана свобода да те спаси не вярвай
и с Ницше залепен и смачкан от одумване
настъпвай перифразата на щастието си.
Върви през себе си обичайки и мразейки.
Мечтай за мислите, заключени в килера.
Бъди бъдещето и твърди, че си роден.
Тук не е далеко и ще те чака, но не винаги,
все същият замислен надпис на вратата:
“Влез! Всичко свърши.”.