автор: jitanosten

- Казваш, че си малка за мен? И защо? Защото съм се родил някакви двайсетина години преди теб? Та това е просто смешно! Какво са годините, момиче? Знаеш ли?
- Знам!
- Нищо не знаеш!
- Знам, аз!
- Добре! Кажи, какво са двайсет години, в сравнение с една истинска любов!
- Истинска любов е само твоята и то, докато легнеш с мен! После вече няма да съм ти интересна и двайсетте години ще ти натежат. Ще започнеш да си търсиш оправдания, за едно или друго. Ще започнеш да ме ревнуваш, да ми устройваш скандали и това, заради което сега напираш, накрая ще ни раздели! Вече няма да ме желаеш като сега и това ще те кара да се чувстваш слаб и уязвим. Мъжкото ти его няма да го допусне, затова виновна ще изляза аз. Кажи, защо трябва да си причиняваме всичко това? Има ли смисъл?
- В тези неща смисъл не се търси! Ти или искаш някого или не! И за спането не си права! Никога няма да ми омръзнеш, защото те искам! Сега те искам, утре ще те искам и докато съм жив пак ще те желая! Годините тук са без значение! Годините са просто житейски опит и стаж, нищо друго!
- А когато след пет или десет години тялото ти просто престане да ти се подчинява? Как ще ме любиш тогава? Само с мерак не става!
- Става, момиче! Става! Ако не мога, ще платя на друг да те люби и пак ще те направя щастлива! Повярвай ми!
- Да, бе! Голяма любов е твоята! Друг да ме люби решил, че и да му плаща за това! Прощавай, ама това си е чиста перверзия! Как не те е срам, да говориш такива глупости?
- От нищо не се срамувам, защото бих направил всичко, да бъдеш моя!
- В смисъл, да преспиш с мен!
- Едното не изключва другото!
- Добре! Да речем, че го направим! А после? Къде ще отидат всичкият ти огън и жар, след като си постигнал целта си? Ще ме накараш да се чувствам като глупачка и да съжалявам за стореното!
- Няма! Ще те искам всеки ден, докато …..!
- Докато, …. какво?
- Докато ми родиш син, а после дъщеря! После още и още, докато станем едно голямо и весело семейство! Докато започнеш да ме искаш, както аз искам теб сега!
- Лелеее! Ти си голямо хвърчило, бе! Такъв като теб не съм срещала! Вярно, аз все уцелвам най-откачените мъже на земята, но ти биеш всички по лудост! Много си старомоден, да знаеш! Отдавна никой мъж не сваля жена така!
- А аз не те свалям! Аз те качвам, момиче! Качвам те до звездите, до слънцето в моите очи! Ти си най-високо, да знаеш! Друга жена на толкова високо няма за мен!
- Признавам, че си толкова архаичен, та чак започваш да ставаш интересен! Сякаш играеш в театър! Толкова се вживяваш за ….. едно чукане! Аз и без всичките тия приказки пак щях да се навия, щото си ми симпатичен, по някакъв начин. Но ти прекали и започвам да се замислям!
- За какво?
- Амиии…..! Ще преспим двамата и после като се лепнеш …..! Няма откачане! А и деца искаш! И то много! Луда работа! Как ще живея с хвърчило като теб? Погледа ти все в небето ще е забит и какъвто вятър те завее, натам ще хвърчиш! Право да ти кажа, струваш ми се много стар и много опасен! Сега, като се замисля излиза, че си с цели двадесет и седем години, по-възрастен от мен! Това е ужасно голяма разлика!
- Всъщност, е в твоя полза, защото другите жени няма да ме интересуват! Ще ти бъда верен и ще искам само теб!
- А аз дали ще ти бъда вярна? Само теб ли ще искам или ще се заглеждам по младите самци? Много измислена ми се вижда тази история! Аз съм свободна жена и сама определям, с кого да бъда и с кого не! Струва ми се неразумно, да се обвързвам с теб! Макар да съм на тридесет и шест, все още не съм се отписала, човече! Има много самотни жени на моята възраст! Защо не си потърсиш някоя друга? Я се огледай за някоя млада циганка! Те раждат по много деца и не са много придирчиви.
- Така ли мислиш? Че ми трябва просто жена, за да ми роди деца, пък дори да е циганка да е? Че търся млада жена, за тази работа? Че точно ти, с точно твоите очи, твоите устни и ръце нямате никакво значение? Че аз просто съм тръгнал на пазар за жена?!
- А не е ли така?
- Знаеш ли момиче? Може и да съм сгрешил! Виждаш ли, как от годините и житейския опит няма полза, щом човек може да сгреши в преценката си за някого? С теб май бяхме до тук! Жалко! А нещо отвътре тъй ме пареше, че си точно ти, че не бива да се разминаваме ….!
- Хайде, сега! Пак го удари на поезия и театър! Кажи, къде ще ме водиш за тая нощ! Вече казах, че съм ти навита!
- Да! Да! Да! ….. Обаче аз нещо се развих, да ти кажа! Никъде няма да ходим двамата! Тръгвам си и то веднага, защото си нямам вяра! Ако остана още малко с теб, като нищо ще се подам на изкушението! Чао, красавице и ме забрави час по-скоро!
- Чакай! Къде скочи? Чакай, бе човек! Аз просто така си приказвам! Иначе ми харесваш!
- Чаооо!
- Гледай сега, как изхвърча на момента! Направо … хвърчило! А толкова ми харесваше …..!