автор: _katerina_

Художник без име рисува навред,
с мастилени капки подрежда портрет.
Зеленото леко с финес посребри,
цветът на водата - първична доби.
Нюанс на надеждата и онзи Граал,
где жертвено свойта душа е отдал.
А после премина към тъжен мъдрец,
с магични способности, източен жрец.
Целебният Ом рецитира безспир,
любов да царува във Вселенския мир.
На Слънцето брат, червения цвят
поема стремглаво след своя събрат.
Душата без огън живот не таи -
добави еротика в земните дни.
Без нежност и ласки сърцето мълчи,
затуй розовеят лъчите в зори.
А онзи небесен венец от лазур
обагри в мастилено - тъмен божур.
Потъваща в себе си истина свята,
космическа песен, но тъй недопята.
И стигна до онзи предел в необята,
където се сливат небе и земя.
Където кафявото в бяло прелива,
калта си остава, Духът не умира!