автор: gicho45

Вървя по счупени стъкла
огледалото на моите съкровения
парчетата се впиват в голи стъпала
като кинжалите на тежки огорчения
Мечтите си оглеждах в странно огледало
измислен свят събран в грахово зърно
красиви бяха,а окото засияло
показваше химери, облечени в добро

Заслепен от него изтървах го,то се счупи
всяка част блестяща бе една лъжа
затова боли така,сърцето ми улучи
свикнал на лъжи с Истината как да продължа?