| Диагноза: Жив, но в недоимък.
Самотата - с форма на вретено. Джоба - празен. А живота - в примка
от десетки сметки неплатени.
Чаша вино. Друга. Пак... Бутилка.
А в тефтера низ от вересии.
Друго няма. Дни като костилки.
Като смърт с въже на дълга шия.
Вик нечут. И светлина за други.
Перспективи в блян и непрогледност.
Само бръснещ вятър за заслуги
в пътя към смъртта с медал за вечност.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 12
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Сладко от костилки" | Вход | 8 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Сладко от костилки от IGeorgieva на 25.10.2015 @ 14:12:35 (Профил | Изпрати бележка) | Ритмично, режещо като живота. Неочаквани метафори и много силен финал.
Поздрави за този стих, Мария! |
]
Re: Сладко от костилки от Marta на 25.10.2015 @ 14:33:38 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | С крива усмивка - горчива чаша е такова сладко... В едно стихотворение на Борис Христов така ми преседна костилка - приличал съм навярно на костилка...плодът ограбен...Сега при теб попадам на опит да се преглътнат пустите костилки на дните - сладко...горчи като брашно от жълъди. Силна и запомняща се метафора и така по женски меко, загрижено - да го смелим, че да стане приемливо, поносимо...поне да изглежда
( понеже доста задълбах в горчивината, тук ти оставям един разказ за ведра усмивка и пак в темата -
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=6&WorkID=11360&Level=1
;)
|
Re: Сладко от костилки от pastirka (prestizh@abv.bg) на 25.10.2015 @ 14:46:54 (Профил | Изпрати бележка) | Горчиво брашно от жълъди! И твоите попадения са страхотни!
Много от нас отдавна са се научили да преглъщат костилките, без да знаят дали и как ще ги смелят с емоцията си. И все по-горчиво, и все по-трудно е да се преглътне.
Марта, не можах да се справя с това, което ми изпрати, затова те моля да ми кажеш заглавието и аз ще си го потърся сред твоите разкази. |
]
]
Re: Сладко от костилки от pastirka (prestizh@abv.bg) на 25.10.2015 @ 16:25:07 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря! Ще си го припомня, да видя какво имаш предвид! |
]
Re: Сладко от костилки от somebody на 25.10.2015 @ 15:16:23 (Профил | Изпрати бележка) | Удивена съм от красивия начин, по който казваш толкова горчиви истини. Ще те чета на дози, за да изпитам пълно удоволстие от словото ти. Радвам се, че те открих тук, Мария.
Катя |
Re: Сладко от костилки от pastirka (prestizh@abv.bg) на 25.10.2015 @ 15:23:43 (Профил | Изпрати бележка) | Можем да се дооткрием и със среща, ако си от София, Катя. Струва ми се, че получих тази информация, всъщност, дано да е вярна, от един твой коментар.
Радва ме присъствието ти на моята поетична страничка! |
]
Re: Сладко от костилки от somebody на 25.10.2015 @ 15:27:04 (Профил | Изпрати бележка) | Да, от София съм. Ще ми бъде приятно да пием по кафе на някоя любима улица, Мария :))))))))) |
]
Re: Сладко от костилки от malovo3 на 25.10.2015 @ 16:19:06 (Профил | Изпрати бележка) | "Дни като костилки."
Е много е точно!
Поздрави! |
Re: Сладко от костилки от pastirka (prestizh@abv.bg) на 25.10.2015 @ 16:23:48 (Профил | Изпрати бележка) | Такааа, като няма глаголи и движение, всичко ти се вижда костилково! Достойно и за хумор и сатира, нали? |
]
Re: Сладко от костилки от Marisiema на 25.10.2015 @ 18:03:03 (Профил | Изпрати бележка) | Браво, моя едноименице!"Вик нечут. И светлина за други.Перспективи в блян и непрогледност. "Дано има поне медал за вечност, та дори и в пътя към смъртта.Точно, вярно и плашещо. |
Re: Сладко от костилки от pastirka (prestizh@abv.bg) на 25.10.2015 @ 19:15:40 (Профил | Изпрати бележка) | Страхът не може да бъде водач и не трябва да е. Плахостта е негова сестра и също не трябва да и се доверяваме. Нека потърсим истинските чувства, подвластни на целта и волята ни, да им се доверим и ги направим свои водачи.
Поздрав и от мен, съименичке моя! |
]
Re: Сладко от костилки от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 26.10.2015 @ 12:03:24 (Профил | Изпрати бележка) | "Само бръснещ вятър за заслуги
в пътя към смъртта с медал за вечност."
Силно и истинско,
както ти можеш!
|
Re: Сладко от костилки от pastirka (prestizh@abv.bg) на 26.10.2015 @ 12:19:08 (Профил | Изпрати бележка) | Малката Ида е оставила тук едно букетче от ухаещи думички!
Радвам се да те видя, мила! |
]
Re: Сладко от костилки от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 26.10.2015 @ 12:28:26 (Профил | Изпрати бележка) | Много е истинско и силно!
Времето може да бъде велик творец, но и безжалостен убиец... |
Re: Сладко от костилки от pastirka (prestizh@abv.bg) на 26.10.2015 @ 12:52:11 (Профил | Изпрати бележка) | Но никой не знае дали ще му стигне на тази земя, пустото му време! |
]
Re: Сладко от костилки от zinka на 12.11.2015 @ 15:58:52 (Профил | Изпрати бележка) | Боли, боли...!
Но стихото е страхотно!!!
Симбиоза между болка, протест и поезия!!!
Аплодисменти Мария!! |
Re: Сладко от костилки от pastirka (prestizh@abv.bg) на 13.11.2015 @ 08:37:14 (Профил | Изпрати бележка) | Толкова много се зарадвах на коментара ти, Зинка!
А аплодисментите приех като присъдена награда! Благодаря ти! |
] | |