От есенно парче картон
изрязах ти луна -
невинна, дръзка,
чудновата.
На острия й ръб
поряза се небето.
А аз поисках да е синя.
Събрах нощта в очите си.
Изсипах в шепите ти болка.
Изрязах ти и две звезди -
да виждаш стъпките ми
в мрака,
когато няма нищо друго.
Изрязах ти и роза
от картон.
Кръвта ми
влюбено пулсира в нея.
От есенно парче душа
изрязах ти любов.