автор: nearcus

Обичай го. След мене другият.
Дори до смърт да те боли.
И в нощ със цвят на теменуги,
душата си му запали.

Дори потоп да се излее.
Дори светът да се взриви.
Ти гледай само Той къде е.
Със него заедно върви.

Заклевам те. Не го оставяй.
Не слушай ничий, ничий глас.
Ти Него само си представяй.
Тъй както те обичах аз.

Във него вярвай, вярвай, вярвай...
И следвай стръмният му път.
А вечер, като нежна ларва
се сгушвай в топлата му гръд.

Аз знам, тогава ще усетиш,
коя единствено си ти.
Щом той целуне ти ръцете.
И миналото ти прости.

Той в себе си ще те приеме.
Като живот... И ипостас.
Ще ви прегърне с трепет времето.
Тъй както те обичах аз.