автор: tanyaivanova72

Душата ми е празна чаша,
пропукана от срещи и раздели...
Аз пак съм жадна,
искам да отпия,
но кой да ми налее?
А чашата е много крехка,
щом е празна
и бурите опитват се
да я строшат.
Безпомощно с ръка я браня.
Дъждът единствен
мой другар е
и мъчи се да ми даде
от своите сълзи да пия.
Душата ме е празна чаша...
Страхувам се,
че този път ще се напълни
и след това ще се разчупи...

26.06.1994 г.
От стихосбирката "Трансформация