автор: mihala

Появиха се толкова много истини, но коя е истинската? Бай Пешо гаврътна поредния напръстник и се загледа в наредените пред него чашки. Вече четвърта, а все още не можеше да проумее как е попаднал тук. От време на време някой от съселяните се
провикваше за нова поръчка и шумно изразяваше недоволството си. Бакалницата, в този отдалечен край, се явяваше център за разтуха и сега беше приютила, излезлите от поредната смяна, миньори. Бай Пешо недоумяваше. Неговата стопанка го държеше изкъсо и той си пийваше ракийката в домашна обстановка, а сега... Реещият му поглед обиколи присъстващите и се спря на портрета зад тезгяха. Кой ли е този? Той се вторачи. Привиждаха му се две лица - едното усмихнато, а другото... незнайно как, изчезваше в пространството. Трябваше му време та да разпознае кметът Личко. В този момент на неистово съсредоточаване към него се приближи мъж.
- Мога ли да седна? - и още не дочакал отговор, привлече стола към себе си. Бай Пешо го поздрави с вдигната чашка. Между изпъкналите скули се подаваха две подобия на очи. Карфичките, така ги оприличи бай Пешо, го гледаха с любопитство. За какво ли е дошъл? Напоследък се навъртат едни такива... Така е винаги преди избори. И като изви горната си устна, както само той можеше да го прави, мислено си потвърди. Гостенинът, без да подозира байпешовите забежки, се подхилкваше свойски, като изваждаше на показ новото си чене. Това на бай Пешо никак не му допадна и в отговор, доколкото му позволяваше петата чашка, насочи изпитателен поглед към гостенина. Каква ли истина ще ми заразказва и този, си мислеше той. А в съзнанието му се премятаха много и най- различни истини, ала никоя от тях не беше в състояние да го извади от унеса, в който се намираше. Само бученето и болката в главата, му подсказваха, че нещо не е наред. Селският бакалин, който изпълняваше в този момент и функцията на сервитьор, му донесе поредния напръстник.
- Как си бай Пешо?...
Но мъглявината вече не му даваше възможност да отговори. С бързината на лакей бакалинът се обърна към госта.
- Сбъркали са го с някой. Така са го били, че ни жив- ни умрял го доведоха. А той лично му дал първа помощ. Даже го нагостил за своя сметка.
Бай Пешо успя да схване някои думи и се опули многозначително. Откъде- накъде ще ме удрят. На никого не съм сторил зло, а сега съм тук... като в небрано лозе. Той подпираше глава, вече доволно натежала. А онзи от стената продължаваше да се смее...