Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 422
ХуЛитери: 1
Всичко: 423

Онлайн сега:
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтарата дама от дома под звездите
раздел: Разкази
автор: lubara

Домът беше в края на малкия град, заобиколен от борови и кестенови дървета. Планината се спускаше плавно до олющените му масивни стени, сутрин въздухът трептеше под новите алуминиеви прозорци, а слънцето се промушваше през клоните чак по обяд. Тогава в стаите се настаняваше новият ден, който за обитателите тук беше еднакъв и равен като усмивките, с които близките им го напускаха след един или два часа свиждане. Усмивки, които скриваха кратките сълзи по лицата им.

Старата дама дойде в дома една пролет, когато все още кестените не бяха показали белите си цветчета. Веднага се видя, че си е жена с късмет, не само по това, че я придружаваха мъж и жена на средна възраст, децата ѝ навярно. А защото точно тогава беше свободна най-хубавата и светла стая, в която за другар тя щеше да си има една саксия със здравец, цветен телевизор с много програми и двете икони, които стискаше в изнемощелите си тънки ръце. Помоли ги да карат внимателно по обратния път към къщи, скоро да дойдат да я видят и да не се безпокоят за нея, ще бъде добре тук, в това е сигурна.
Дните се понесоха по своята бърза пътека. Всяка седмица мъжът и жената идваха при старата дама, понякога бяха заедно, понякога бяха сами. Тогава тя веднага ги питаше къде е другият, да не му се е случило нещо лошо. Затова те започнаха да идват по-рядко, но пък винаги двамата. Тя искаше да ѝ разкажат какво ново е станало в квартала, в града, как са внуците и малката правнучка. Искаше да знаят, че тук не е никак самотна и как ѝ идват на гости от другите стаи тези, които все още са на краката си. И как понякога си изпяват по някоя стара, ама много стара песен, която знаят от младите си години. Накрая малко изморена, бързаше да ги отпрати.
Пролетта не донесе нищо ново на обитателите в дома. Цветовете на акациите, бъза и шипките, с които хълмът наоколо беше огрян, изпращаха силната си миризма навсякъде, но в коридорите миришеше на спирт, на застояло и на отминал вече живот. Само старата дама нощем все по-често чуваше гласа на камбаните от близката църква, който се смесваше с песента на птичките. Или може би така ѝ се струваше. Вестниците и книгите, които ѝ носеха нейните хора вече стояха неразтворени на нощното шкафче, дори лятото не можа да се настани по-осезаемо в стаята ѝ. Единствената промяна беше здравецът, така силно израснал и започнал да си проправя път към екрана на телевизора, но това тя така и не забелязваше…
И все по-малко се хранеше, все по-малко говореше, все по-малко се интересуваше от света, който ѝ беше толкова скъп преди. Само нощем гледаше дълго звездите навън, искаше да вярва, че някоя от тях ще е новият ѝ дом. Но и това не беше толкова сигурно…

И една есенна вечер в стаята на старата дама влязоха мъжът и жената, управителката на дома им беше се обадила, че вече е време да дойдат извън графика си. С тях беше и малкото момиченце, нямаше кой да го гледа, затова бяха го взели със себе си. То щъкаше на всички страни и съвсем не видя, че стаята е празна. Но когато дрехите, иконите и очилата бяха вече прибрани, изведнъж запита, къде е моята стара баба, която толкова си обичам.
- Виждаш ли тази звездичка горе, през прозореца- отговори й жената, криейки двете си сълзи.
Навън небето беше тъмно и синьо, само луната се хилеше в самия му край. И нямаше никакви звезди.

Имаше само една, малка и незабележима, но пък така топла и красива.
Каквато беше през целия си дълъг живот достолепната стара дама.

12.10.2015. Любомир Николов


Публикувано от anonimapokrifoff на 12.10.2015 @ 21:01:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   lubara

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

03.12.2021 год. / 03:00:13 часа

добави твой текст
"Старата дама от дома под звездите" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Старата дама от дома под звездите
от Caniko на 12.10.2015 @ 23:00:40
(Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/
Много мил разказ за нещата от живота.
С дълбоко уважение към разказвача за чувствителните струни на душата му,
:-)))


Re: Старата дама от дома под звездите
от lubara на 13.10.2015 @ 01:00:43
(Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com
Благодаря за това, че прочете и оцени написаното, Caniko !

]


Re: Старата дама от дома под звездите
от IGeorgieva на 12.10.2015 @ 22:49:36
(Профил | Изпрати бележка)
"Миришеше на...отминал вече живот."
С много чувство и разбиране е написан този разказ.
Поздрави!


Re: Старата дама от дома под звездите
от lubara на 13.10.2015 @ 01:02:32
(Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com
Коментарът е силен, колкото разказа, ако мога така да се изразя за написаното от мен. Поздрави!

]


Re: Старата дама от дома под звездите
от malovo3 на 13.10.2015 @ 12:27:58
(Профил | Изпрати бележка)
Много чувствен разказ.
Поздрави!


Re: Старата дама от дома под звездите
от lubara на 13.10.2015 @ 14:09:32
(Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com
Така ми дойде. Поздрави и от мен!

]


Re: Старата дама от дома под звездите
от eva55 на 01.02.2016 @ 15:16:01
(Профил | Изпрати бележка)
Тъжно - това е животът...
"Цветовете на акациите, бъза и шипките, с които хълмът наоколо беше огрян, изпращаха силната си миризма навсякъде, но в коридорите миришеше на спирт, на застояло и на отминал вече живот. Само старата дама нощем все по-често чуваше гласа на камбаните от близката църква, който се смесваше с песента на птичките. Или може би така ѝ се струваше."


Re: Старата дама от дома под звездите
от lubara на 02.02.2016 @ 12:46:20
(Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com
Особено краят му.

]