автор: sineoka

Ще се върнеш ли?Аз ще те чакам...
Ще зова твойто име в нощта!
Ще протягам ръце и ще плача във мрака!
Ще копнея за теб и без глас ще крещя!

Ти върни се!Аз не мога без тебе!
Като цвете,попарено от люта слана
аз умирам,а ти си далече!
Няма никой,отново-САМА...

Беше с мен,но съдбата те грабна,
отлетя като пух,като леко перце.
Кой сега в дните дълги ще радва,
кой ще сгрява мойто тъжно сърце?

Аз съм тук и отново се взирам,
всеки изгрев и залез следя!
Няма смисъл да плача!Разбирам...
Но,кажи...Защо ме презря?