автор: fortunata

В сърцето ми влетя кат морска буря,
взе дет що там видя и го отнесе,
по плажа на моята самота
остави морска пяна...

и за кратко в друг свят ме пренесе.

Фрегатата на любовта ни носеше тъй бясно.
В прегръдките ми, завила ме с твоята коса,
показваше ми дълбини прекрасни,
че рая бих заменил аз за това.

Сякаш цял живот аз само нея чакал съм,
не можа́х да се отдръпна и да се спася.
Лодките на пристана - развърза ги
и вълна в скалата ги смаза́...

И не помислях даже,

че тази буря ще отмине,
не исках да изляза на брега,
но когато в миг пороя стихна -
разбрах, че с него си е отишла и тя!