автор: geostal

Прибирам се от работа, уморен съм, вървя бавно, разсеян съм, не мога да се съсредоточа върху нищо. Лятото отмина, а следващото е нейде далече, което допълнително ме депресира заедно с поредните наближаващи местни избори.
Пресичам централната градска част, поглеждам разсеяно насядалите по пейките хора. На една от тях седи самичък мъж, поглеждам го, а той сякаш това и чака и ми подвиква: “Алоо, на теб говоря!” Пак го поглеждам, не го познавам, а ми говори на ти! Кръвта ми нахлу в главата, обръщам се и отивам при него. Видимо се е накъркал, а на пейката стои друго патронче с жълта течност. Няма ли органи да го приберат, мамка му. Сигурно и други хора е отбивал от пътя им! “Кажи бе!”- викам му, спирайки пред него. Вони на мръсотия и пиянде. “Вижжж, брато, да имаш да ми дадеш два лева…!”- заваляно бръщолеви непознатият.
Взимам патрончето от пейката, отвинтвам капачката и изсипвам съдържанието на главата му.
Тръгвам си удовлетворен, докато оня продължава да примигва и зад гърба ми!