автор: lubopitstvo

Да пренапишеш съзнанието си е трудно. Може би, най-трудното нещо, което можеш да сториш в живота си. Подобно е на решаването на уравнение с безброй неизвестни. Няма толкова трудна задача в математиката - не са я измислили още. Няма и верен отговор някъде написан в края на житието ти, с който да свериш и си отдъхнеш – „ех, успял съм, значи, все пак…”


По пътя си като слепец и ползваш патерици – ту се хващаш за Бога и се осланяш сляпо на Него, ту вървиш ръка за ръка със старата приятелка Съдбата и фаталистично вярваш в Нея, защото тя знае повече от теб, всичко предопределя и те успокоява, че от теб нищо не зависи.

Но по някое време се разделяш и със Съдбата и с Бога и осъзнаваш, че отново си сам. Тогава толкова много въпросителни изникват и толкова много възможни техни отговори, давани векове преди теб от хора много по-умни от теб, че се чудиш кой е по-прав. Прегърнеш ли обаче идеята на някой "по-прав" на практика вземаш поредната патерица и тръгваш, куцукайки по пътя.

А по пътя не можеш да бъдеш друг, освен сам. Защото чуждите мисли и идеи са чужди, а ти някак знаеш, че трябва да имаш свои. И пак отхвърляш, и пак приемаш, а накрая се оказва, че пътя ти е свършил, а ти все още нищо не знаеш или поне не го знаеш със сигурност.

Да го пренаписваш ли въобще това свое клето съзнание след като има създадени толкова разнообразни и удобни патерици? Какъв е смисълът след като така или иначе, никога няма да си сигурен, че си го пренаписал сам правилно?
Въпроси, въпроси с много възможни отговори, но с нито един категорично правилен.
Урокът по житейско ориентиране за пореден път се оказва неуспешен.