автор: constellation

Нека направим парад -
голям, величествен, могъщ.
Сред чистите улици
Пред очите на простосмъртните
да разходим новите си съвести -
гладки, светлоотразяващи, едва вчера полирани.

Ще ни завиждат,
ще ни сочат с пръст за пример,
а после тайно ще ни мразят.
Но ние пак ще бъдем там,
все така чисти, блестящи, до болка промити.

Те си мислят, че ние знаем истината
и това е единственото, в което са прави
и поради това често се губят.
Но ние не знаем прекалено много
и дори понякога се влюбваме.

Ние сме по-разумните,
по-висшите,
по-силните,
а те са просто истински.
Ние имаме съвести, а те само души.

Ще направим парад,
ще упражним величествената си осанка
и ще се върнем в стерилните си стаи.
А те просто ще поживеят.