автор: daro

Реката с бавното течение
поставя си печата
над осъдените на забвение.

Номадите от горните поречия
са „спънати коне“
сред бурканите с наречия,
в които не едно дете
плува като сладководна рибка.

Храмовете за изкуства
изпросили са глад
и един тютюнев склад
захранва от мазилките с юфка.

Свят, свят, свят...
препечена кора.

Прошарваха децата на номад
като паяци по стълбите –
катереха със мрежите надолу.

И се забавляваха с инат,
нарочно
сякаш се изстрелват от батут.

Стоях и гледах – не върших нищо.
Урбанизирах видимото
във невидимо...

и не ви подминах.