Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 351
ХуЛитери: 4
Всичко: 355

Онлайн сега:
:: rosi45
:: Albatros
:: JasminIvanova
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКъде е коледният дух? /игрална пиеса за деца/
раздел: Произведения за деца
автор: katbalu

ПЪРВА КАРТИНА:

Върху сцената се вижда паднал облак. Облакът е от бели воали. Чува се вятър, фучи виелица. Воалите започват да се движат и изпод тях изскачат танцуващи снежинки.


ВЯТЪРЪТ: Хайде малки ми снежинки. Летете!Лудейте! Танцувайте ...Стигнете до гори и полета, до ширни дворове, кацнете по елхи и борове ... украсете земята. Нека тя да заблести с небесна красота в коледната нощ...Танцувайте.../ вятърът се усилва/ Летете...

Снежинките танцуват,размахват плащове...


ВЯТЪРЪТ: Летете, но не забравяйте това-а-а,
че нежните ви пелеринки не понасят топлина.
Не отивайте там дето, хорска глъч и смях ехти,
огън там ще ви погълне, огън ще ви разтопииии... ще ви разтопиии....

Снежинките се скупчват една до друга и се оглеждат. Танцуват по- внимателно, внимават къде стъпват, като отиват все повече към периферията на сцената.

ВЯТЪРЪТ: Пазете се снежинкиии... Пазете се от топлинатааа....

В този момент една от всичките снежинки изскача в центъра на сцената. Останалите се превръщат във фон. Тя се обръща към тях с въпрос:

СНЕЖИНКАТА : Какво каза вятърът? Не понасяме топлина?А какво е това топлина?

ДРУГА СНЕЖИНКА: Да, така е! Не понасяме топлина.Ти си най-малка от всички нас, затова най- малко познаваш света... Но вятърът и преди ни го е казвал това...

СНЕЖИНКАТА: Какво е казвал?

ДРУГА СНЕЖИНКА: Ето, /сочи към публиката/ погледни натам… виждаш ли в тъмното светлинки...

СНЕЖИНКАТА: Да! Това снежинки ли са?

ВСИЧКИ СНЕЖИНКИ: -Не-е-е?

СНЕЖИНКАТА: Може би са звездички?

ВСИЧКИ СНЕЖИНКИ: -Не-е-е-е!
СНЕЖИНКАТА: Ъ-ъ-ъх! Може би пък... ммм...лунни лъчи?

ВСИЧКИ СНЕЖИНКИ: -Не-е-е-е!

СНЕЖИНКАТА: -А какво е тогава?

ПЪРВА СНЕЖИНКА: - Това са прозорци на къщи. Там живеят хората. Те обичат топлината, така както ние обичаме студа. Не могат да живеят без нея. А пък точно в тази нощ я обичат още повече, защото празнуват Бъдни вечер. Това е любимият им празник, на който разпалват в огнищата си огън и се веселят около него.

СНЕЖИНКАТА: Красиво е...

ДРУГА СНЕЖИНКА: Да, красиво е... но е опасно ... Огънят е вреден за нас. Топим се, ако го доближим. Пелеринките ни се топят, стъклените ни пантофки се топят, коронките ни се топят, якичките, гривничките, обеците, копчетата, шнолите, ах, ах и воалите ни... цялата ни украса... всичко се топи... изчезва…

СНЕЖИНКАТА: Е-е-е! И какво остава тогава от нас ?

ДРУГА СНЕЖИНКА: Амиии! Почти нищо!

ОБАЖДА СЕ ДРУГА СНЕЖИНКА: Много е неприятно...Ставаме грозни! Превръщаме се в скучна, безлична водна пара. Мммм… ужасно е това! Връщаме се в облаците... Тези, които имат по-голям късмет скоро пак стават снежинки, други временно са водни капки, а някои от нас, са най- зле – те дълго време се носят из небето като водна пара.. О-о-о-о!

ОТ ДРУГ ЪГЪЛ СЕ ОБАЖДА ОЩЕ ЕДНА СНЕЖИНКА:Тези, които са били най-неразумни си остават за дълго време водна пара.

ДРУГА СНЕЖИНКА: Всъщност – такива като теб,/ сочи с пръст към главната снежика/, които не помнят нищо са били цяла вечност водна пара! Ха-ха-ха!



СНЕЖИНКАТА: - Аз? Водна пара? А-а-а! Не, не искам да съм водна пара!

Снежинката започва да оглежда рокличката си, обувките си…

СНЕЖИНКАТА: Я каква хубава пелеринка си имам... я какви са ми хубави обущетата. И каква коронка си имам / вади огледалце и си се любува/ Не! Не искам да съм водна пара! Ще се пазя от хората. Чакайте мееее.... Идвам с вас сестричси мои-и-и-и ...

Снежинките я изчакват, прегръщат я и танцуват с нея.

ВТОРА КАРТИНА:

Зимен пейзаж. Деца играят.. Замерват се с топки сняг, пързалят се със шейни, правят си снежен човек или др. забавления. Влизат и излизат от сцената. Митко обаче е постоянно на нея. Той обикаля, търси нещо в снега, наднича по разни места, замислен е. Въздиша. Надига разстланите воали, оставени о снежинките – асоциация, че рови в снега и търси нещо. Гледа нагоре в небето, взира се, върти се и се чуди накъде да върви....

Едно от децата / например го кръщаваме Пламен/ вижда, че Митко е самотен и почва да го закача, подхвърля му топка, предизвиква го да му отвърне

ПЛАМЕН: Хайде Мите, подай, подай ми топка. Ай, де де! Удари ме де! Хи- хи.

Митко само го поглежда, но не му се играе.

ПЛАМЕН: -Хайде де! Кво ти става. Виж колко много сняг! Пресен, пресен.. съвсем свеж…

Пламен прави жест - загребва и хвърля над главата си.

МИТКО: Не ми се играе!

Друго момченце /например Сашко/ идва към тях

САШКО: Какво ти е бе Мите! Да не те боли корема?

Останалите деца също се заслушват в разговора

МИТКО: Не, не нищо не ме боли… просто…търся... Коледния дух.

ПЛАМЕН: Ха! Коледен дух търсиш!/смее се/.

САШКО: Е-е-е, тук в тъмното и студеното ли ще го търсиш? В гората ли? При мечките и вълците? Там го няма. Аз ще ти кажа къде е.

МИТКО: - Къде? Обнадежден/

САШКО: У нас.

МИТКО: У вас?/ радостен/ Така ли?

САШКО: Да! – смее се – Той е във домашната торта, която баба направи. /търка доволно коремчето си/ О-хаа-а-а-а! Най- вкусната торта на света.

МИТКО: В тортата?...

САШКО: Да-а-а! В тортата и в подаръците под елхата!

ПЛАМЕН: Като е така и нашия си е в къщи. Да знаете какви вкусни сърмички се пекат във фурната? А-а-ах! Сърмички от зеле. Леле! Леле-е-е.

ВЕСКО: А нашият коледен дух се е скрил в питката с късмети…

В този момент се чуват гласове отдалеч. Родителите викат децата си. Митко остава сам.

МИТКО: В нас го няма. Напуснал ни е!... Нито подаръци... нито торта... Мама е болна. Толкова е зле… Все по-зле! Как да и помогна?Само Коледният дух знае това!

Докато Митко говори сам на себе си, нещо лекичко помръдва в един от ъглите на сцената. Това е СНЕЖИНКАТА. Тя е слушала разговора на децата и сега върви след момченцето.Навлизат в гора. Декорите се сменят с помощта на снежинките. Те размахват воали и едновременно с това оформят сценично обстановката. Звучи горски шум, скърцане на дървета, вятърът свири.. Може да се използва светлинен ефект. Докато върви из гората , Митко постоянно се провиква:

МИТКО: - Коледен дух! Къде си?Все някъде трябва да те има? Миличък, добричък Коледен дух, моля те, покажи се-е-е-е!

Снежинката се прокрадва след него и видимо се вълнува. От време на време прави жест да го спре, но когато той се обръща пак застива, вдигайки плаща си, с който се крие.

МИТКО: Коледен дууух! Къде си? Къде си?

Чува се вълчи вой. Снежинките, които се полюшват с воалите си наоколо си шепнат една на друга:

СНЕЖИНКИ: Той се загуби- Загуби-загуби-загуби се…
Ще замръзне-замръзне-замръзне-ще замръзне
Ще се вледени-вледени- вледени се.
Хората не могат да живеят в студа те се вледеняват!
Колко е неразумен!

Митко започва да се страхува. Решава да се върне, но не може да намери пътя за обратно. Лута се.

МИТКО: Ох, страх ме е! Накъде да вървя?...Май се загубих...

Кляка на земята, свива се, трепери. Вълчия вой се усилва.

МИТКО: Коледен дух! Моля ти се помогни ми! Миличък Коледен дух!Толкова ме е страх! Ела-а-а!

Снежинката ненадейно изниква пред Митко

СНЕЖИНКАТА: Не плачи, не плачи Митко! Знам пътя, ще ти помогна да се върнеш у дома!
Митко изненадан поглежда към нея.

МИТКО: Коя си ти? Много си красива!

Снежинката пооправя коронката си, поизтупва рокличка, прави тържествен реверанс.

СНЕЖИНКАТА. Аз съм Коледният дух!

Митко е изненадан.

МИТКО: Коледен дух? Ти ли си Коледен дух? Я-а-а, колко си хубав!

СНЕЖИНКАТА: Да аз съм. Чух, че ме викаш и дойдох!

През това време останалите снежинки се раздвижват възмутени. Шепнат си в шепи.

СНЕЖИНКИТЕ: Аууу! Каква лъжкиня!

Снежинката ги поглежда, махва им с ръка да мълчат, слага пръст на уста давайки им знак да не я издават и отново се обръща към Митко

СНЕЖИНКАТА: Да! Аз съм Коледният дух! Искам да ти помогна да се прибереш у дома. Ти имаш нужда от топлина, иначе ще умреш. Тук е опасно за теб.

СНЕЖИНКИТЕ: -Лъжкиня!
-Тя лъже!
-Какъв ти Коледен дух, тя е просто една глупава снежинка!
-Най- глупавата от всички на света!

Но Снежинката се прави, че не ги чува. Митко коленичи пред нея

МИТКО:Коледен дух! Ще помогнеш ли на мама? Тя ще оздравее ли?

СНЕЖИНКАТА: Разбира се, че ще й помогна! Нали затова съм Коледен дух. Ще я излекувам! Но… първо и ти трябва да направиш нещо!

МИТКО: Какво да направя?

СНЕЖИНКАТА: Първо трябва да се прибереш на топло! Тук е опасно за теб. Ако майка ти разбере къде си няма да оздравее, нали?

МИТКО: Така е!

СНЕЖИНКАТА :Тогава да тръгваме! По бързо, по-бързо, докато съвсем не си замръзнал! /разтрива го/

Момчето трака със зъби


МИТКО: Да тръгна, ама… Не знам накъде е пътя!Загубих се!

СНЕЖИНКАТА: Не бери грижа за пътя! Аз ще го намеря! Имам си вълшебно огледало на света. Ето виж…

Снежинката вади огледалце и наднича в него. Митко също.

МИТКО: Е-е-е! Нали си Коледен дух, няма как да не знаеш пътя!

СНЕЖИНКАТА: Натам! Пътят е натам! Хайде,по-бързо, не спирай…

МИТКО: Ох, така ми се сяда да почина малко… Да поседнем за малко тук, а? Изморих се…

СНЕЖИНКАТА: Не! Не! Не спирай! Върви, върви напред / бута го/ Върви, върви!Трябва ти топлина за да се стоплиш. Не бива да спираш, ще заспиш и ще се вкамениш!

Снежинките започват да се вълнуват след тях. Врътят воали.

СНЕЖИНКИ: Какво прави тя! Ами, че тя отива право при хората Ще се стопи! Ще се превърне във водна пара... В дъждовна капка! Ще стане сива, грозна... Ще литне в облаците! Ще се погуби...

ТРЕТА КАРТИНА:
Двор и стена на къща. На стената врата. Наоколо из двора са насядали снежинките покрити със воали и така, по този начин формите им образуват преспи.
Митко и Снежинката пристигат. Тя му помага да върви. Той се е подпрял на нея.

СНЕЖИНКАТА: Пристигнахме! Пристигнахме! По- бързо Мите! Хайде /побутва го и се отдалечава от него, правейки крачка назад/ влизай у вас! Стопли се…

МИТКО: Защо само аз?А ти?

СНЕЖИНКАТА: Ще остана отвън.

МИТКО: Защо вън. Ела с мен! Моля ти се. Моля ти се, не си отивай мой миличък Коледен дух! У дома ще е студено без теб! Само ти можеш да топлиш истински!

Снежинката уплашено го поглежда и отново отстъпва назад.


СНЕЖИНКАТА: Не бива да влизам. Ще се стопя. Ще се стопя Митко!Затова…

МИТКО : - Да се стопиш? Ти да се стопиш? Не! Това е невъзможно!

СНЕЖИНКАТА: Ще се стопя Митко, защото, аз… аз съм...

МИТКО: Ти си Коледният дух!Невъзможно е Коледният дух да се стопи!

СНЕЖИНКАТА: Може, може…/ обръща се настрани, говорейки на себе си/ и още как… по добре да се разделим тук…

МИТКО: Не! Не си отивай! Тръгнах да те търся, за да дойдеш у дома и да помогнеш на мама! Искам да оздравее.. Без теб не влизам! Коледен дух!Ще седна тук и ще се превърна в една студена буца лед, ако не дойдеш с мен. Това е!Не искам да се разделяме!

Момчето се свива на земята.

Снежинките, които са наоколо изскачат изпод воалите си и започват да танцуват. Чува се вятър.

СНЕЖИНКИ: -Тя ще се стопи! / казва едната/ Готова е да влезе в човешки дом! / добавя друга/ Чудо нечувано! Чудо нечувано! Иска да се превърне във водна пара/ трета/ Погледнете стъклените й пантофки, вълшебното й наметало сребърната коронка на главата. Топлината ще стопи цялата й красота./четвърта/ Каква глупост! Каква глупост! / всички/ Възмутителна глупост! Колко е глупава!/всички/

Танцът на воалите спира. Тишина..Вятърът е притихнал. Снежинката обръща глава към Митко, който стои неподвижен на земята. Хваща ръката му.

СНЕЖИНКАТА: Не стой Митко на земята.Ще дойда с теб. Хайде, заведи ме при майка си…

Митко я прегръща и двамата влизат през вратата. След тях вятърът отново започва да свири, снежинките отново танцуват.


ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

Елха, която не е украсена, маса, която е празна, столовете са подредени около нея. Има легло, на което лежи майката на Митко. Една свещичка трепти на шкафчето до нея .

МИТКО: Мамо! Мамо! /спуска се към майка си, а после се обръща към снежинката/ – Ела Коледен дух! Виж- това е мама. Помогни й! Само ти можеш да й помогне!

Снежинката тръгва, но силуетът й се стопява в тъмният ъгъл където е празната елхата.

Митко: Остани! Остани! – хуква след нея – Къде Коледен дух?/вика я, търси я, но нея я няма/ Къде изчезна Коледен дух? Не може наистина да си се стопил!

Митко плаче. Свещта постепенно угасва, но тъмнината трае само миг, защото елхата ненадейно засиява. Снежинката се е превърнала в коледна звезда и се усмихва оттам.

Снежинката: Тук съм Митко!/ шепне/ На елхата!/ маха с ръка/

Майката се изправя и се усмихва.

МАЙКАТА: Каква красота! Не съм виждала през живота си такава красота!
/Пляска с ръце. Смее се./ Оздравяла е. Гали елхата, после се обръща към детето си.

МАЙКАТА: Мите, ти ли украси така!

Митко прегръща майка си, щастлив, че я вижда добре.

МАЙКАТА: Ти ли детето ми направи това чудо!

Митко : Коледния дух го направи мамо! Той е тук, ето го. Помолих го да дойде и да ти помогне да оздравееш!

МАЙКАТА: И той наистина ми помогна… чувствам се съвсем здрава. Танцува ми се, пее ми се… Благодаря ти Митенце./ обръща се към елхата/ Благодаря ти Коледен дух!

Детето се сгушва в майка си. В този момент се чука на вратата.

МИТКО: - Чакай мамо, ще видя кой идва…

Сашко, Пламен и останалите момчета са се събрали пред вратата им.

ДЕЦАТА: Ние сме. Съседите.

САШКО: Ей, каква е тази светлина у вас.

ПЛАМЕН: Ама много ви е красива елхата.Еха-а-а!

ВЕСКО: Може ли да разгледаме коледната ви украса?

МИТКО: Влизай, влизай…

Идват още момиченца и момченца.

ГОШО: Я-а-а! Каква е тази елха? Каква е тази блестяща Коледна звезда?

ВАНКО: А-а-а-а! Гледайте само! Приказна красота!

САШКО: Абе от къде я купихте?


МИТКО: Не се купува, не се продава. Това е .. Коледният дух! Намерих го в гората и го поканих у нас!

Децата застават мълчаливо около елхата, а снежинката им се усмихва и им маха с ръка мълчаливо. Най-после едно от децата се обажда.

ПЛАМЕН: Мите, може ли да празнуваме у вас!

МИТКО: Чудесна идея!

МИТКОВАТА МАЙКА: Благодаря, ви мили деца, че искате да празнувате с нас, но за съжаление … аз нямам нищо на масата. Няма с какво да ви почерпя!

САШКО: Е-х-е-е-е! От вас елхата, от нас храната. Ей сега ще донеса от вкусната торта на баба.

ПЛАМЕН: Аз ще притичам за зелевите сърмички.

ВЕСКО: От мене питката с късмети….

МИМЕТО: А от мен една голяма кутия с … бонбони-и-и…

Децата влизат, излизат носят, черпят се, масата се пълни, музика, танци.

ЗАВЕСАТА СЕ СПУСКА

КРАЙ

автор Екатерина Митева


Публикувано от anonimapokrifoff на 02.10.2015 @ 12:24:41 



Сродни връзки

» Повече за
   Произведения за деца

» Материали от
   katbalu

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1270 четения | оценка 5

показвания 32551
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Къде е коледният дух? /игрална пиеса за деца/" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Къде е коледният дух? /игрална пиеса за деца/
от IGeorgieva на 02.10.2015 @ 19:05:02
(Профил | Изпрати бележка)
Вълнуваща пиеса за деца! Истинско коледно послание...
Разчувства ме!
Поздрави, Кет!
:)


Re: Къде е коледният дух? /игрална пиеса за деца/
от katbalu на 21.12.2015 @ 15:05:44
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за отзива! Много мили думи!

]