Когато в мен засвирят ветрове
и слънцето се скрие в тъмни облаци,
когато и денят не ме зове,
а нощите са бедни просяци,
когато изгревът не идва със копнеж,
когато залезът отива си със вярата,
надеждата щом вече е далеч,
а в огъня загасва веч жаравата,
вземи ме, Боже, в Твоите ръце,
изтласкай ме от тъмния ми ъгъл,
подай ми пламъче от Твоето сърце,
стисни ме здраво и кажи ми:"Можеш, можеш!"