автор: AGRESIVE

Стъмни се вън, а може би е лято
и някой във вълните вън се дави.
За глътка въздух, за един последен залък
вратат си отварям да го хвана.

Водата вън едва ли ще го глътне –
все пак е само дъжд и нищо друго.
Душата му навярно не е цяла
след туй, което вече е потънало.

И този залък дето ще го глътне
по гърлото му някак си ще лепне,
а вуздухът ще го задавя сякаш свъсен
полепва в дробовете му на плесен.

Не му е лесно – този дъжд е тъжен.
И не е плач, и не е просто мокро.
Удавниците знаят, че на дъното
душата пада винаги без грохот.

Не му се сърдя. Аз не съм „Героят“.
Удавникът след своя дъжд побягна.
Вратата скърца, а във мен пороят
понася лодката ми някъде нататък.