когато
в забързаното утро
по задачи крачи,
една целувка
/дори да не е моята/,
но в розов целофан увита,
да му топли сърцето
и да е с него, когато
житейските бури
го изкарват от кожата,
за да има защо
да влезе пак в нея
/кожата/
и пак да е себе си