автор: daro

Изпълваме се...
освобождаваме наоколо място.

А мълниите пресичат ледопада
сред дъждовните бради.

Видя ли дим да се извива
над подгизналите ни била?

Досущ една ръка,
под която искаш да се подслониш,

в която се отпускаш да заспиш
неподвижна като рибка...

в трепетната шепа
със езерни прозорци, незабравима!