От кладенчето на окото
до ъгъла на сърцето,
разчупваш хляба
с разтреперани ръце.
И толкова си уязвима,
колкото и зряла.
Във Спомена си цяла – толкова!
Чета душата ти, сърце –
замесена с любов,
раздадена с раздяла...
нарочена за среща.
Отпускаш минало,
пилееш бъдеще.
И как, защо, кога...
остават във тогава.
Сега си тук.
Целостта по клапата ти чука.
Погубваш всичко...
открехваш бъднина.