Бих искал да тъна в разкош... да си купя най-скъпите дрехи... от тези, които струват колкото храната на цяло село в Африка за година... да се кача на най-бързата кола... да карам бясно...за мен правилата да не важат... да си набавям вещи и хора в зависимост от настроението си... всички да ми се кланят и възхищават, а аз само да ги гледам пренебрежително и да се издигам още повече в техните очи. Бих искал власт.. огромна власт... и контрол... тотален контрол...
Бих искал да се събудя една сутрин и да нямам нищо... да съм най-бедният човек на цялата Земя... да притежавам единствено своята душа, а тя... тя да се рее свободно из висините, из полетата и горите... свободно като вятъра... свободно като сърдитото море. Бих искал да нямам власт над никого и над нищо. Бих искал да нямам контрол. Бих искал да съм свободен.
Бих искал да се събудя в огромен харем... в магичен хамам голям колкото Агия София... да седя върху затоплен мраморен шадраван под огромните стъклени куполи, през които светлината нахлува и осветява съвършените голи тела на моите съпруги... да плувам в глъчката на веселите жени... брожението на недоволните... крясъците на истеричните... жени от цял свят... със златни коси и млечна кожа от Скандинавия... с черни очи и махагонови къдрици от Средиземноморието... със сочни устни като зрял ананас и гърди от черно злато от Африка... малки, покорни хубавици с прелестни котешки очи от Азия... и аз съм техният бог... аз съм техният господар... и така от днес до края на света...
Бих искал да се събудя до Нея... да изправя възглавница и да я гледам... да слушам как диша... как всеки удар на сърцето и предизвиква пет в моето и то започва да бие лудо, необуздано като неопитомено гвинейско джембе... да милвам черните и диви къдрици... да се смея на всяка нейна неволна усмивка насън... да плача от всяка нейна гримаса на тъга... да докосна снежнобялата и кожа... да целуна топлото и чело... да се вгледам в току що отворилите се планински езера и да видя в тях своето бъдеще... своите деца... Да, това е Тя! Единствена!
Бих искал да лъжа... да мамя всички и те да ми вярват... да ми доверяват тайните и парите си... а аз да злоупотребявам с тях по най-подъл начин... ей така, за собствено удовлетворение... от злоба... Бих искал животът ми да е една безкрайна пародия и гротеска, на която другите да завиждат... да завиждат толкова силно, че и те да превърнат своя живот в театър... Бих искал всички да се гледаме в очите и да се лъжем... да играем своята ужасна роля на съдници... докато един ден смъртта ни раздели...
Бих искал поне веднъж да събера кураж да кажа истината, да бъда себе си, да се променя...