автор: sliver

Сезоните във мен се сменят като изгреви,
от светло - жълто до оранжево
и пак
когато във душата стане мрак,
съм само залез - пурпурен на цвят.

За двете ти ръце разменям слънцето,
а пролетта - за двете ти очи,
зелени,
през есента ще отброявам
целувки падащи,
вместо листа червени.

А зимата дали ще ме посрещне
с две топли, мъжки рамена,
с две думи,
с две сърца?