автор: dixi

Усмихвам се широко към огледалото и се надъхвам от образа си. Е, не очаквам да видя големи кучешки зъби, но и така е добре. Нямам време да се стресна, защото веднага бурно одобрявам този образ и чакам да видя капчици течност по краищата на зъбите си. Големи, страховити - достолепни.
Поглеждам отляво - зъбът е голям! Отдясно - проблясва криво в огледалото. Мисля, че трябва някой да ги види. Не, всички трябва да ги видят. Изръмжавам авторитетно към огледалото и вече се стряскам. Шегувам се. Пак съм си същият - като всяка друга сутрин. Зъбите ми съвсем не са големи - големи са амбициите ми.
Всичко започна с ръмженето по време на секс. Изръмжах, но не чух нищо, защото тя ръмжеше по-силно от мен. Изревах, не - изкрещях, но отново не се чух - тя крещеше по-силно от мен. Колкото по-силно крещеше, толкова по силно крещях и аз. Два звяра се надъхват един от друг.
После извадих меча си, размахах го мощно във въздуха, и изявих желания да счупя нещо с него. Това е върхът на усещанията ми. Има само едно, което превъзхожда върха - то се намира на над всичко.
Излизам от банята и отивам да видя белия лист, който мисля да прибера на специално място, за да го гледам в специални моменти. Бих казал: просто един бял лист с нищо не означаваща драскулка в единия край. Маркерът, с който е направена драскулката , лежи върху листа. Мисля си: лежи гордо. Видът на един лист с разкривена драскулка, която аз наричам "еротичен подпис", ми носи изключително гъделичкащо егото усещане. Може би трябва да патентовам технологията му и всеки път, когато хората се сетят за него или го правят, да споменават моето име.
Остави таз мания за величие. И все пак - технологията:
• Избирате един маркер (по възможност съвместно с нея) със средна дебелина. Например с дебелината на три обикновени химикалки. Добре е маркерът да няма остри ръбове
• Избирате подходящ лубрикант
• Взимате една tabula raza - в случая бял лист
• Намазвате маркера откъм неотваряемата му част с лубриканта
• Намазвате хубаво и най-подходящото за пъхане на маркера място
• Поставяте маркера много внимателно вътре, но не го вкарвате повече от половината
Партньорката е права, зад гърба й има стол, на седалката на който разполагате белия лист. След като маркерът е поставен, тя разкрачва крака и прикляка така, че почти да седне. Махате внимателно капачката на маркера и го придържате, докато тя с движения на таза прави вашия общ еротичен подпис върху белия лист. При системни упражнения може да се достигне до калиграфски висоти в изписването на имена, дори на кратки поетични форми. Тук, разбира се, седи въпросът дали са необходими системни упражнения, които водят до рутина. Та нали се подписваме именно с цел да разбием рутината? Огромният емоционален удар идва точно в момента, в който идеята за това ни обладае. Не, нека не говорим извинително - ние генерираме идеята.
В този момент гордо си казвам: ето така се забавлявам. Инстинктивно търся огледалото, за да видя как изглежда този човек. Възгрозничък, но запомням неговото изражение - своето изражение.
Поглеждам към нея - тя е с гръб на две крачки от мен и прави небрежно косата си на кок. Няколко кичура се освобождават живо от шнолата и падат на гърба й. Мисля си за вкуса на кожата й, докато я приближавам. Протягам устата си напред. Лицето ми се удължава във формата на муцуна на мравояд. Забивам зъбите си в плешката й, като стискам силно челюсти и откъсвам от месото й. Тя се обръща към мен и ме гледа в очите. Имам желание да потъна моментално в тях, но това ще промени всичко - ще ме извиси до състояние на неучастие, пасивно наблюдения на нейните действия и именно това е, което няма да направя. Та дори сама тя ще се разочарова от мен, ако я оставя да прави сама каквото си пожелае. Моята активност е това, което я надъхва. След миг на размисъл усещам, че тя все още ме гледа в очите и свеждам поглед надолу, за да стана свидетел на това как изважда меча ми и го забива в себе си. Целувам я със зъби по врата, но не се заслушвам в думите й, защото мисля, че ще се окажа в порно филм. А аз държа да остана в моя филм. Предпочитам да нарека думите й ръмжене и да й отговоря със същото.
Защо се нуждая да се дистанцирам - да правя усилие с цел да поддържам себе си в някаква роля? Защото задачата, която съм си поставил, е да се фиксирам върху чувствеността и да й вдъхна по-дълбок смисъл, отколкото притежава. Едни определено физически усещания придобиват висока стойност, когато усетя как емоциите ми изгарят сладостно под тяхно влияние. Без роля ще бъда едно с емоциите си и ще се лиша от огромното удовлетворение да ги наблюдавам някак отстрани. Твърде бързо ще се доближа до края.
А най-благоприятното в случая е, че влизам в ролята си съвсем спонтанно. Но защо го правя? Защото всячески се опитвам да не се докосна до онова усещане, което се намира над всякакви емоционални върхове. Определена дистанция от него е полезна, защото то е абсолютът, до който прибягвам само в краен случай. А е достатъчно да знам, че той е там - вътре в мен.
Всичко, казано дотук гори някъде отзад - във фона на пиесата, която играем в момента. Определено не чувам своето ръмжене, защото онемявам при съприкосновението с нейната роля. На път съм да изостана - тя тича толкова бързо напред. След миг съм се изравнил с нея - тъкмо в момента, в който тя тръсва силно глава, шнолата пада и косата й се разпилява върху лицето ми. Но тя слага шнолата именно заради това - за да падне в края на пиесата.
Това се случва минути преди да изляза за работа. А там, след половинчасово подрусване в рейса, не виждам какво може да ми се опре.