автор: sineoka

Брат ми беше и приятел,
опора моя и другар любим...
По пътя тежък,мой побратим,
а днес не можем да простим!

Каква обида ти отправих?
Какви слова изрекох в мрака?
Какво ти казах аз?Забравих...
И ето:там,раздялата ни чака!

Сърцето ми се къпе в кръв обляно,
душата ми я стягат зли ръце!
Какво аз мога да ти кажа?
В очите само-надеждата зове.

Отиваш си,оставяш спомените само,
след тебе да напомнят за това,
че бяхме нявга с тебе двама,
че имаше във мрака светлина!